Ето и малко за породата

Ето и малко за породата:

Кавказкото куче, наричано още Кавказка овчарка, е най-свирепата руска порода кучета. То е едро, със спокоен нрав и добре развита мускулатура куче.

Лицето му е мечешко, с дълбоки тъмни очи и закръглени уши, а опашката е дълга и обикновено е насочена надолу.

Козината на кавказката овчарка е дебела и непромокаема в нюанси на сиво, кафяво, жълто, ръждиво-червено или бяло. Дължината на козината може да варира според региона, от който идва кучето.

Силата и предаността на руското куче са го направили популярен избор за работно, полицейско и охранително куче в Европа и държавите от бившия Съветски съюз, където е по-известно като Кавказка овчарка, докато в Америка го наричат Кавказко планинско куче.

Кавказката овчарка идва от Кавказките планини между Черно и Каспийско море и е една от най-старите породи мастиф. Векове наред е използвано за опазване на добитък, убиване на вълци, лов на мечки и защита на имущество срещу крадци.

Породата се различава в различните региони, като най-добрите кучета са руските, където породата е смесица между кавказкия тип с леки черти от Средноазиатската овчарка.

По време на комунистическата ера кавказката овчарка е охранявала затворници в съветските лагери и е пазела границата по Берлинската стена. Породата е използвана от съветската армия за създаването на нови породи кучета, като например руско-немската овчарка, Московская стражевая, руският териер и руският нюфаундленд.

Като едно от най-безстрашните кучета, кавказката овчарка и днес се използва в някои съветски републики за бой с кучета. В Европа и Америка породата се използва предимно като домашно куче и куче пазач.

Отстъпчивостта и боязливостта се считат за сериозни недостатъци при тази порода кучета. Кавказката овчарка е подозрителна и агресивна към всеки непознат. Ако не е правилно тренирано, това кръвожадно куче може да демонстрира неконтролируема агресия. От друга страна пък породата е изключително лоялна към господаря си и ще го защитава до смърт във всяка една ситуация.

Кавказката овчарка живее до 12 години и не е рискова порода, макар понякога да страда от някои типични за едрите породи проблеми – дисплазия на тазобедрената става и проблеми със сърцето. Гъстата му и дебела козина изисква често четкане и ресане.

Не е лесно да се гледа Кавказка овчарка. Това властно и волево куче се подчинява само на собственик, който притежава същите качества и респект. За породата е задължително да се тренира и социализира възможно най-рано.

Когато между господаря и кучето се създаде силна връзка, за кавказката овчарка всички останали от семейството са на по-долно ниво. Породата е най-подходяща за хора с опит, притежаващи ферма или ранчо.

Отношението ни с кучето порода Кавказка овчарка

Започнете ли да се занимавате с кученцето, запомнете три правила за държание с тази порода – не трябва да й крещите, не трябва да я биете и не трябва да я припирате. Кавказката овчарка е с много уравновесена психика и високо умствено равнище. Това е мислещо куче. Не приема викането, озлобява се ако я ударите и напълно изключва ако я припирате.
Да речем, че обучавате кученцето да сяда по команда, а то въобще не обръща внимание на вашите указания. В този случай трябва с много спокоен и ясен глас отново да произнесете командата, да покажете парченце от лакомството, стиснато в ръката ви и да почакате. Кавказката овчарка не е немска овчарка, изпълняваща заповедта веднага след изричането й. Отначало мисли и след това изпълнява. Ако започнете да я припирате и да повтаряте едно и също по няколко пъти, то заповедта губи актуалност и се превръща в поредица от думи.

Ако при отработването на дадена команда вие ударите животното, смятайте, че в течение на поне месец кучето няма да изпълнява тази команда. То разсъждава така: „Тъкмо започнах да изпълнявам нещо и заради това ме удариха”.
След като вашата кавказка овчарка е научила даден прийом, похвалете я и я пуснете да побяга. Дайте й да разбере, че след като изпълни правилно съответната команда, ще я похвалят и ще я пуснат да се поразходи. Може да наказвате ваши питомец само в два случая – когато лапне нещо от земята и ако ви ръмжи без причина. Но дори наказвайки го, помнете, че това е ваш приятел, когото още дълго ще трябва да възпитавате. Наказвайте мигновено и силно, а не дълго и слабо. По време на обучението обаче не трябва да прилагате никакви наказания.
Кавказката овчарка се дресира трудно, но веднъж щом са научени дадените команди, те са запомнени за цял живот. Това я отличава от другите породи, с които периодично трябва да се повтарят научените команди, защото с течение на времето се забравят.

Приучаване на кучето Кавказка овчарка към името, нашийника и повода

Приучаване на служебните кучета порода Кавказка овчарка към името, нашийника и повода
Името на кучето е звуков сигнал, използван при всички случаи когато е необходимо да се привлече вниманието на нашето куче порода Кавказка овчарка. За име трябва да се използва кратка, звучна, дума като препоръчително е да се изключат имената на хора.
Всеки кавказец свиква с името си още и най-ранна възраст. Но също така кучето може да свикне с името си и когато е по възрастно, ако името му е неизвестно или пък стопанина иска да го смени с друго.
Това става така. Всеки път, приближавайки се към кучето с нежен глас се произнася името му, после му се предлага храна в съд (по време иа хранене) или предварително приготвено лакомство. Произнасянето на името съпроводено с даване иа лакомство може да се повторя два-три пъти при всяко приближаване на кучето. След това, като се изработи условният рефлекс в кавказката овчарка на името, лакомството се заменя с поглеждане и произнасяне на думата „Добре“.
Привикването на служебните кучета (в нашия случай Кавказка овчарка) към нашийника и повода обикновено се постига в най-ранна възраст. Понякога такава необходимост възниква и при дресировката на възрастни кучета.
Първо кучетата се приучават спокойно да се отнасят към сложения им нашийник.
Избира се мек нашийник. Като влезе в клетката дресьорът назоваза името на кучето. Дава му лакомство и по време на поглеждането слага на шията му нашийника и като го придържа за края, развлича кучето с игра. Ако нашия кавказец е спокоен то дресьорът оставя нашийника на него. Ако кучето е неспокойно той сваля нашийника и след неголяма пауза повтаря упражнението. С всяко изминато занятие времето, в което кучето прекарва с нашийник на врата, се увеличава. След това мекият нашийник се заменя с обикновен.
Когато кучето свикне с нашийника, приучава се свободно да се държи с повод. Първо се използва леко въженце дълго 5—6 метра. Когато поглажда кучето дресьора пристяга повода към предварително сложения нашийник и извежда кучето на разходка. Увлечено от играта и разходката кучето обикновено слабо реагира на повода. Ако то е неспокойно трябва да се отвлича с произнасяне на името му, с лакомство и с различни игри. После трябва да се използват стандартни поводи (къс и дълъг).
Още от първите дни трябва да се следи кучето да не играе с повода, да не го захапва, защото ще се научи да го гризе. В процеса на приучаване на кучето Кавказка овчарка към повода и нашийника в никакъв случай не бива да се използва принуждението. Това може да предизвика страх от повода и нашийника, а така също недоверие към дресьора.

Аборигенните породи кучета в съвременният свят

В наше време проблемът със запазването на аборигенните и местни породи животни, в това число и кучетата, е осъзнато в световен мащаб като едно от най важните направления в делото за съхранение на културното и природно наследство на нашата планета. От 1974 г., две структури на ООН: Програма за околната среда и Продоволствена и селскостопанска организация, съвместно работят по няколко проекта в това направление.
Общият интерес към изучаването и спасяването на изчезващи породи домашни животни се определя от следните причини:
1. Аборигенните и местните породи се явяват част от биологичното разнообразие на земята, т.е. влизат в състава на общопланетарното природно наследство;
2. Аборигенните породи са винаги неразривно свързани с древните културни традиции на всички народи на света. За някои етноси тези животни до ден днешен са култови и нерядко определят своеобразието на духовният им мир и религия;
3. В така наречените обтегнати биоценози, уникален и адаптиран в течение на векове и хилядолетия генетичен материал, представлява съвкупност на генофондове на аборигенните и местни породи, често не може да бъде заменен с никакви вариации на домашни породи от други региони или на такива от заводско развъждане.
В случаите, когато генофонда продължително се съхранява в локална местнос, той представлява естествено природно богатство, не по-малко ценно от нефта, въглищата, златото и т.н. В нашата страна такива се явяват генофондовете на множество местни породи домашни животни, коне, рогат добитък, птици и разбира се кучета – най-древният спътник на човека.

Естествени(аборигенни) и изкуствени(заводски) породи
В своето време Дарвин е разделил породите домашни животни на изкуствени и естествени. Първите са получени в резултат на целенасочена селекционна дейност от страна на човека – те често имат неестествен външен вид, и без поддържващ подбор в значителна степен са склонни да губят новите придобити признаци в следствие, първо на зъзвръщане към екстериора и поведението на предците, и второ, в следствие на продължаващата се изменчивост. Към изкуственото развъждане могат да се отнесат породите, които са заводско развъждане.
Естествени породи домашни животни – древни, преди всичко аборигенни породи, запазили формата и облика на предците си и притежаващи нефункционални признаци на одомашняването в най-малка степен. Те са оптимално приспособени към външните уславия, вследствие на оскъдно хранене и сурови условия на живот, отличават се с крепка конструкция, голяма издържливост и устойчивост към местните болести. Естествените породи, обитаващи обширни райони, като правило се състоят от вътрешнопородни групи, които могат видимо да се различават по външни признаци и по своето значение. В сегашно време естествените(аборигенните) породи се срещат в райони от планетата, които са слабо засегнати от цивилизацията, при все, че в миналото те са били разпространени повсеместно и са съществували във всички европейски страни. Подбора с умисъл рядко им е влияел, най-често е бил несъзнателен и естествен, тъй като такива животни сами се грижат за себе си и се адаптират активно в условията на обкръжаващата ги среда, изпитвайки всяко пряко влияние, дори и нан най-малките различия във външните условия.
Най-заметна част от естествените породи представляват кучетата. В нашата страна към тях принадлежат арктическите и северни ловджийски кучета, ездовите и гонещите елени шпицове, кавказката и средноазиатската овчарка, в местата на своето историческо развъждане.
Както е известно от 30-те години на 20 век в СССР започва целенасочена селекция или заводско развъждане на много аборигенни кучета, преди всичко на ловджийски лайки, кавказка овчарка и средноазиатска овчарка. В наши дни тези кучета външно не се отличават кой знае колко от аборигенните, но значително им отстъпват по работни качества, издържливост и някои особености на поведение.
От съвременните развъдчици се изисква повече такт при съставяне на програми за развъждане на аборигенни кучета в градски условия и развъдници, а също и специално внимание на съхранелете се в Русия територии на естествено обитание на аборигенните породи.
По мнение на авторите е нужно да се отнасяме с особено внимание към опитите да се раздели която и да е от аборигенните породи на редица други породи, основавайки се на такива частни признаци като цвят и някои конституционни особености на района на обитаване. Това би означавало раздробяване на единен генофонд, което меже да взриви генетическото, в това число и имунното и психологично здраве на породата като цяло.
Влияние на заводското развъждане на аборигенните породи.
В отличие от принципите на народна селекция, обеспечаващи устойчивоста на аборигенните породи, при заводското развъждане на кучета, изменението на екстериора, работните качества и поведението настъпват в течение на дейноста на едно поколение развъдчици, за което свидетелстват приетите от съветските кинолози целенасочени преобразования на аборигенните ловджийски лайки в три известни спортно-ловни породи. Поведението и екстериора като правило се изменят не в най-добра страна като за самостоятелно вземащо решения куче.
Ще разгледаме промените на на няколко основни характеристики на екстериора на кучетата под влияние на изкуственият подбор.
Цвят и космена покривка. Състоянието на космената покривка служи като показател за здравето на животните, а унаследеното осветление на окраската на козината, ириса на очите и носната гъба, указва за генетично отслабване, така че трябва да се подхожда много внимателно при развъждането на кучета със светла окраска. Окраските на космената покривка имат при породите както формално, така и функционално значение. Функционално се различават предимно плътните и пъстри окраски. Големите бели петна облекчават визуалното проследяване на кучетата при стадата, на лов, при свободно търсене на различни обекти в местноста, особено в сумрак или лошо осветени площи.
От дълбока древност изменението на окраската на кучето е било свързано с необходимоста да се даде на тези домашни животни най-убедителен признак за различаване спрямо дивите им роднини. Съвременното разнообразие на окраски, постигнато по пътя на селекцията, в наше време е придобило идентификационно значение.
Първият етап на деструктивното изменение на космената покривка при лайките е във връзка с това, че почти столетие го оценяват на изложби, провеждани между откриването на ловните сезони, т.е. в първата половина на лятото. При дивите кучета от северното полукълбо през тези месеци протича основната смяна на зимната козина с лятна. Само че болшинството кинолози-експерти, не вниквайки в тази биологична закономерност, отдават предпочитание на изложбите към кучета с все още зимна козина, т.е. към тези, при които смяната на козината се е преместила от пролетно-летният на есенно –зимният сезон.
Лайките също са подложени и ноа подбор на лятно-есенни полеви изпитания с плаваща във вода патица. В този период кучето не е в период на смяна на козината и е по-добре защитено от измръзване във водата. Има също и подбор, който е през есенно-зимният сезон по гонене на белка. Дипломата, получена при работата по белката открива на лайката пътя кам племенният клас, към продължение на своят род.
За двата часа, през които се провеждат тези изпитания спортната лайка трябва да покаже разширено и задълбочено търсене на небогати на белки райони, а това и позволява да направи максималната и скорост при бягане. Естествено куче с изкуствено сменена по срокове козина, ще спечели с подвижност куче с несменена зимна козина, но съответстваща за сезона. На такива кучета се отдава предпочитание на изпитанията в средната полоса на Росия. Но когато връщат спортните лайки в северните райони за “подобряване” и възстановяване на местните породи им се налага през деня да търсят звяр за отстрелване при температура под -40 градуса и нощем да спят на снега. Уви да издържат на изпитанието на студа, те вече не могат.
Изменениена срока за смяна и качеството на космената покривка при кучетата, попаднали от степите и предгорията на Средна Азия и Кавказ в умереният климат на Източна Европа.
Ще се спрем на главата, в която са съсредоточени основните породни признаци.
Преди всичко ще отбележим, че при крайно слабо развитите потни жлези при всички кучета, вспомагателна топлообменна функция при много породи изпълняват езика и бърните и увеличените ушни раковини. Неслучайно такъв”радиатор за охлаждане” е разположен близо до главният мозък, особено чувствителен към прегряване. Морфо-физиологичните изменения на ушните раковини при гончетата и близки до тях по произход породи започват в резултат на естественият подбор, но след това биват засилени от изкуственият подбор, продължаващ вече не една и две хиляди години.
Гончетата и родствените им породи, по време на работа, продължаваща часове, изпитват психо-физически натоварвания на границите на предела и предизвикват силно загряване на организма. Това е довело до изменения не само в устройството на ушните раковини и нарастване на бърните, но и на скъсяване и разреждане на космената покривка и загуба на подкосъма.
Няма нищо по-печално от кучета, чийто породен признак е брахицефалията(булдози, мопсове, боксери и др.). Пастта на брахицефалите не може да побере език с необходим размер за ефективно участие в топлообмена, а ушните раковини при боксерите много стопани продължават и до сега да купират, независимо от измененията в стандарта. Такива животни в летната жега не могат да бъдат спасени нито от късата им козина, нито от постоянното им слюноотделяне и т.н. На летни изложби им покриват главите със специално направени за целта шапки и въпреки това те страдат от топлинни удари при това при температура ненадвишаваща +30 градуса по Целзий.
Като цяло заводското развъждане на работни породи на основата та екстериорен принцип е съпроводена с добре забележими изменения в строежа на главата. Например при самоеда за десетки години развъждане с цел куче-компаньон, тесните и поставени косо очи са се превърнали в кръгли и изпъкнали, мордата е станала по-къса, ушите са се променили и са загубили своята “дива” форма. С една дума кучетата от тази породата са придобили нрав на мил и сърдечен градски жител, уви несъвместим с първоначално заложеното си работно предназначение.
Опашка: Маниера на кучетата да си държат опашката навита на кръг е присъща на абсолютното мнозинство на шпицообразните, динго и много други породи, представлява един от най-ранните признаци за одомашняване на кучето.
Безусловно при оценката на аборигенното куче, всички отклонения на екстериорните признаци, без функционално предназначение, са длъжни да отидат та втори план в сравнение с неговото поведение и работни качества. За съжаление заводските стандарти и правила за изпитание на аборигенните породи, слабо отчитат тяхната биология и функционални особености в обстановка на нормално работно използване, и форсират розвитието основно екстериорно и с признаци на формално или декоративно поведение. Трансформирането на работните породи в декоративни лесно може да проследим в съдбата сполетяла немският вълчи шпиц, самоеда и др., успешно развъждащи се с комерсиални цели даже в страни със субтропичен климат.
Всичко изказано по-горе демонстрира ценноста на екстериорните признаци при стандартизацията на аборигенните породи, особено тези,обитаващи обширни територии на историческо разпространение(лайки, кавказка овчарка и средноазиатски овчарки и др.). Кинологията, като никой друг отрасъл на животновъдството се отличава с изобилие на породи, множеството ст които по зоотехнически критерии следва да признаем за формални, отделени като такива неоправдано. Важно е да се отбележи, че създаването на голямото количество такива породи, изискващи особено развъждане, и естествено бързо израждащи се, е в ущърб и ограбва генофонда на породите като цяло.
При съвременото “породо-творчество” е уместно да се помни историята за създаването на трите породи лайки. Не ни се иска този печален опит да се повтори и в наши дни.

Известният генетик А.С.Серебровский е указал два процеса, изменящи състава на генофонда: селекционният подбор(естествен и изкуствен), чиято цел е да размножи идни гени и да отстрани други, и мутационният, създаващ нови гени. Генофонд на дадена порода е прието да се разглежда като наследствен комплекс или набор на гени и техните алели, които обуславят основните признаци и качества на дадената порода. В буквален смисъл генофонда на произволен вид домашни животни се определя от разнообразието на породи, популации и отделни животни, които като цяло съответстват на понятието “генетични ресурси”.
Л.С.Богословская, К.Т.Сулимов
Научно-координационен съвет по отечествените породи кучета на Русия при Рос НИИ за културно и природно наследство към Министерството на Културата на РФи РАН

Стандарт на породата Кавказка овчарка

Кавказка овчарка от Ахрида Дог
(Кавказская овчарка, Caucasian Shepherd Dog, Caucasian Ovcharka, Kavkaz Volkodav)
FCI No на стандарта: 328 от 22.04.1996 г.
Произход: Русия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 30.01.1985 г.
Предназначение на породата: Овчарско, караулно и охранително куче
Класификация по FCI:
Група 2 – Пинчери и шнауцери, молосоидни породи, швейцарски планински и пастирски кучета, и други породи
Секция 2 – Молосоидни породи
Без работен изпит
Общ вид
Овчарските кучета на Кавказ са кучета с над среден и голям ръст, със здрава и еднакво груба конструкция. По природа те са агресивни и недоверчиви към непознати. Тези особености, прибавени към издръжливостта, непретенциозността и способността да се приспособява към различни климатични условия позволяват използването на кавказката овчарка в почти всички региони на бившия Съветски съюз.
Основните региони на разпространение на кавказката овчарка са Грузия, Армения, Азербайджан, Кабардино-Балкария, Дагестан и Калмикия, степните райони на Северен Кавказ и областта Астрахан. В района на Задкавказието, кучетата са с по-масивна структура, докато в степните региони те са по-леки, по-дългокраки и често късокосмести.
Поведение и темперамент:
Тип висша нервна дейност, силно – уравновесено – спокойно. Добре развита отбранителна реакция, проявяваща се в активна форма. Агресията и недоверчивостта към непознати са характерни.
Тип конструкция:
Здрава, еднакво груба, с масивна костна структура и силна мускулатура. Кожата е дебела, но еластична.
Индекс на костната структура:
(Отношението на периметъра на глезена към височината при холката) = мъжки 21-22; женски 20-22
Индекс на формата:
Отношението на дължината на тялото към височината при холката е 100-108
Полов тип:
Добре изразен. Мъжките са по-силни и по-масивни. Женските са малко по ниски на ръст, с малко по-лека конструкция.
Глава
Черепна област:
Череп: Масивна с широка черепна част и силно развити скули глава. Широко чело, плосък, разделен на две половини от неголяма бразда.
Стоп: Стопът не е отчетливо изразен.
Лицева област:
Носна гъба: Носната гъба е голяма, широка и черна. При белите и светло сламено оцветените кучета, кафяво (кестеняво) оцветена носна гъба е приемлива.
Муцуна: Муцуната е по-къса от дължината на черепа, леко заострена.
Устни: Месести устни, но сухи и плътно прилепнали.
Зъби: Бели, здрави, добре развити, плътно прилегнали един към друг, без видими празнини. Резците са равно разположени в основата – ножична захапка.
Очи: Тъмни, малки, с овална форма, дълбоко поставени.
Уши: Висящи, високо поставени, късо купирани.
Шия:
Мощна, къса. Носи се доста ниско, толкова, че формира ъгъл 30-40 градуса по отношение линията на гърба.
Тяло:
Холка: Широка, мускулеста, добре обособена над линията на гърба.
Гръб: Широк, прав, мускулест.
Поясница: Къса, широка, леко сводеста.
Крупа: Широка, мускулеста, почти хоризонтално поставена.
Гърди: Широки, дълбоки, леко закръглени по форма. Долната линия на гърдите е на нивото на лактите или по-ниско.
Корем: Умерено повдигнат.
Опашка:
Високо поставена, ниско спусната, достигаща скакателните стави. Сърповидна, на кука или навита в кръг. Допуска се купиране на опашката.
Крайници:
Предни крайници:
Гледани отпред: прави и паралелни. Ъгъла на лопатъчно-раменната става е около 100 градуса.
Подрамене: Прави, силни, без да са дълги.
Метакарпуси: Къси, силни, поставени вертикално или с незначителен наклон.
Дължината на предните крайници до лактите е леко по-голяма, от половината от височината при холката. Индекс на дългокракост (отношението на височината на предните крайници, от точката на лакътя до земята, към височината при холката) = 50-54.
Задни крайници:
Гледани отзад: прави и паралелни; в профил: леко отворени ъгли в коленните стави.
Подбедра: Къси.
Колене: Силни, широки, с леко отворени ъгли.
Метатарзуси: Масивни, вертикално поставени.
Задните крайници не са наклонени отпред назад. Вертикалната линия, започваща от седалището, трябва да преминава през центъра на скакателните стави и метатарзусите.
Лапи: (предни и задни лапи).
Големи, овални по форма, компактни и стегнати.
Походка и движения:
Свободна, жизнена походка. Обикновено хармонична. Характерното движение е къс тръс, който в случай на ускорения, обикновено преминава в слаб, тежък галоп. При джижение, крайниците трябва да се движат в права линия, с леко приближаващи се предни крайници към средната линия. Ставите на предните и задните крайници функционират свободно. Гърба и поясницата са пружиниращи. Холката и крупата при тръс трябва да са на едно ниво.
Козина
Косъмът е прав, груб, със силно развит подкосъм, по-светъл на цвят. По главата и предната част на крайниците, косъма е по-къс и плътно прилепнал.
Различаваме 3 групи в зависимост от косъма:
– Дългокосмести: Покривния косъм е по-дълъг. Дългите косми по шията формират грива, по задната част на крайниците ресани и гащи. Обилна козина покрива цялата опашка, правещ я дебела и рунтава;
– Късокосмести: Покрити с гъста козина, относително къса, без грива, ресни и гащи, или подвес на опашката;
– Междинен тип: Дългокосамести, но без грива, ресни, гащи или подвес.
Цвят:
Зонарно сиви, в различни нюанси, обикновено светло с тенденция на почервеняване (рижи), сламени, бели, червеникавокафеви, тигрови, а също и с пъстра козина и с разпръснати петна.
Размери:
Височина при холката: За мъжките не по-малко от 65 см, за женските, не по-малко от 62 см.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
– Конституционно слаби или хилави.
– Леки отклонения по отношения на индекса на формата.
– Липса на смелост и енергичност, липса на недоверчивост към непознати.
– Леко отклонение по отношение на половия тип. Женски от мъжки тип.
– Недостатъчно широка и масивна глава.
– Много изпъкнало чело, рязък или леко отчетлив стоп.
– Къса или издължена муцуна.
– Меки, провиснали устни.
– Необичайно износени за възраста зъби. Наличие на счупени зъби без да нарушават захапката. Липса на повече от два първи премолари, или липса на един първи и един втори премолари. Леко пожълтели зъби.
– Светли очи, по-ниски, леко отпуснати клепачи. Присъствие на млечнобели петна по роговицата.
– Ниско поставени уши, некупирани уши.
– Дълга не достатъчно мощна шия.
– Слабо развита холка, недостатъчно изпъкваща над линията на гърба холка.
– Мек, изпъкнал или увиснал гръб.
– Издължена поясница, слаба или прекалено сводеста.
– Недостатъчно замускулени бедра или леко наклонени.
– Леко плоски гърди. Долната линия на гърдите недостига с малко лактите. (недостатъчно ниски)
– Прекалено повдигнат или прекалено обемист (издут в профил) корем.
– Предни крайници: Леки отклонения по отношение на ъглите на раменните стави. Леко скъсени или издължени подрамене, леки отклонения на лактите, леко завъртени навън лапи, прекалено скосени метакарпуси.
– Задни крайници: Гледани отзад: малки отклонения по отношение на паралелност (лека близост или раздалеченост на скакателните стави). Метатарзусите са леко наклонени настрани или леко събрани, прекалено прави задни крайници, леко натоварени задни крайници.
– Лапи: Меки или с издължена форма. Зачатък на пети пръст.
– Движения: Отклонения по отношение на нормалните движения (кучето движи краката си навътре или настрани). Ставите не функционират свободно. Липса на пружиниращо движение на гърба и поясницата. Крупата се повдига по време на движение. Леко странично клатушкане на крупата.
Сериозни недостатъци:
– Структура със силно изразена слабост или хилавост.
– Значителни отклонения по отношение на индекса на формата.
– Плахо куче, силно апатично; липса на агресия.
– Силни отклонения по отношение на половия тип.
– Лека глава, тясна, с остра муцуна, непропорционална по отношение на основния тип конструкция, вирната муцуна.
– Малки зъби, разпилeни (широко поставени), недостатъчно развити.
– Очи с различен цвят; ниско паднали клепачи. Видима част от склерата.
– Провиснал или много сводест гръб.
– Дълга поясница, провиснала или много извита.
– Тясна крупа, къса или отчетливо падаща назад крупа.
– Предни крайници: Прави рамене или с прекалено затворени ъгли, извити или тънки подрамене, значителни отклонения на лактите, много неустойчиви метакарпуси, отчетливо извъртени навън лапи, или едната или и двете лапи са завъртени навътре. – Задни крайници: Много големи отклонения по отношение на паралелността. Рязко изправени задни крайници. Наклонени крайници. Много натоварени задни крайници.
– Много скосени или плоски лапи.
– Мека козина, вълниста, без подкосъм.
– Черна, черно със червеникавокафеви (ръждиви) петна, кестеняво във различни комбинации.
– Ограничени, тежки движения. Много надскачаща холката крупа, по време на тръс. Прекалено вертикално движение на крупата. Раван.
– По-ниски от 65 см при холката мъжки и от 62 см женски.
Дисквалифициращи недостатъци:
– Агресия или прекомерна плахост.
– Всички отклонения от коректната ножична захапка.
– Липсата на един от резците или кучешките зъби; липса на един от третите или четвъртите премолари или един молар.
– Черно и кафяво (кестеново) оцветена козина.
Всяко куче с ясно изразени физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.